Наричат Шри Ланка „Мис Индийски океан“. Събрала уникални природни прелести и невероятно биоразнообразие върху площ, равняваща се на няма и две трети от тази на България, Шри Ланка е наистина без аналог в тази част на света.
Почти цялото 1600-километрово крайбрежие на острова е заето от широки пясъчни плажове и опасано от пъстри коралови рифове, а водата е кристално чиста и с температура над 25 градуса през цялата година. Непосредствено след златистата ивица на плажовете пък започва вечно зеленият пояс от плодорни полета и изобилстващи от див живот джунгли, докато централната част на острова е покрита от прочутите чаени хълмове, стелещи се в подножието на извисяващи се до над 2500 метра планини. При това една пета от територията на страната е със статут на защитена зона, което означава, че където и да отседнеш, следващият национален парк ще е съвсем наблизо.
Многобройните културно-исторически забележителности, пръснати из целия остров и трупани пласт върху пласт в продължение на повече от 2000 години, вкусната екзотична кухня, както и хилядолетните традиции в аюрведичната медицина, са другите отличителни черти на Шри Ланка, предизвикващи визхита у всеки посетител.
Кога да посетим Шри Ланка? Отговорът на този въпрос е лесен – по всяко време. Намирайки се малко над Екватора и огрявана от слънцето средно по повече от 7 часа на ден, „Сълзата на Индия“, както наричат Шри Ланка заради формата и разположението й спрямо Индийския субконтинент, се радва на топло време по всяко време на годината. Средните дневни температури се движат между 26 и 31⁰С по крайбрежието и от 30 до 35⁰С в низините, а тези в по-високите райони са с около 10 до 15⁰С по-ниски. Влажността на въздуха e очаквано висока за тропическа страна – около 75% през цялата година, но по крайбрежието е доста добре поносима благодарение на освежаващия бриз от океана. Мусонните ветрове са два, съответно проливните дъждове се изсипват в два периода от годината, но за щастие по различно време в североизточната и югозападната част на острова. Това означава, че когато и да отидете в Шри Ланка, в една от двете й части ще намерите прекрасно време, било то за плаж и или за обиколки из вътрешността на страната.
На югозападното крайбрежие, където се намират повечето от курортите, както и най-големият град Коломбо, препоръчителното време за почивка е от средата на ноември до края на април. Високият сезон там е от януари до март, тъй като това е най-сухият период с едва 5 до 8 дъждовни дни на месец, а морето е в затишие. Коренно различна обаче е ситуацията в югозападната част от средата на май до края на септември. В североизточната част на Шри Ланка, където температурите и влажността като цяло са по-високи от тези на югозапад, най-доброто време за почивка е от март до ноември.
Дъждовният сезон идва със североизточния мусон през месеците от декември до март, но за разлика от югозападното крайбрежие вятърът не е толкова бурен, а валежите са по-краткотрайни. Ето защо тази част на острова, и най-вече източното крайбрежие, е подходяща за почивка дори през дъждовния сезон – особено за любителите на изгодните сделки, защото тогава цените в хотелите падат значително. Най-доброто време за любителите на гмуркането, шнорхелинга и уиндсърфинга в общи линии съвпада с казаното дотук. Ако искате да видите пъстрия подводен свят около Шри Ланка в пълната му прелест, или пък си мечтаете за перфектната вълна – периодите са ноември – април за южното и западното крайбрежие и април – септември за източното крайбрежие. Ако пък искате да наблюдавате сини китове и делфини от почти непосредствена близост, можете да го направите между май и октомври на източното и от януари до април на южното крайбрежие.
Какво да видите в Шри Ланка? На този въпрос отговорът е доста по-труден, тъй като, макар и компактен като размери, островът прелива от забележителности, били те творение на майката природа, плод на човешкия стремеж към красота и величие или и двете едновременно. юно дори и да не успеете да видите всички, само посещението на няколко от тях стига за да разберете защо името „Ланка“, означаващо в превод просто „остров“, е украсено с префикса „Шри“, който на синхалски – езика на основния етнос в страната, се използва за обръщение към кралски особи.
За любителите на дивия животински свят и девствените пейзажи Шри Ланка например предлага цели 22 национални парка. Най-фолемият от тях е „Вилпату“ в северозападната част на острова, а най-известният е „Яла“ в югоизточния му край – дом на стотици видове екзотични бозайници, влечуги, птици и амфибии, сред които редица застрашени видове като цейлонския слон, бърнестата мечка, индийския бивол и шриланкския леопард. Популацията на последния наброява 35 екземпляра, което е най-голямата гъстота на леопарди в света.
а запалените по историята и културата пътешественици най-интересното място несъмнено е т.нар. „Културен триъгълник“ в централната част на страната. Обиколката на трите старопрестолни града Анурадхапура, Полонарува и Канди е истинско пътуване във времето от зората на могъщите синхалски кралства през V в.пр.н.е., до техния залез с инвазията на британците в началото на XIX в. Любопитен факт е, че цели 20 града на острова са били негова столица през различните периоди, но само Анурадхапура, Полонарува и Канди са имали честта да съхраняват най-почитаната будистка реликва в страната – Свещеният зъб на Буда. И до днес той се пази в Шри Далада Малигава, или в превод „Храмът на зъба на Буда“, издигнат специално за тази цел през XVIII в. в Канди, последната столица на синхалските крале.
Сигирия – може би най-впечатляващата забележителност на острова, неслучайно наричана „осмото чудо на света“, също попада в границите на „Културния триъгълник“. Внушителното скално плато, върху което се намират руъните на уникален дворец, построен през V в. от н.е., се издига на 200 м насред джунглата и приковава погледите отдалеч. Тогава, макар и за кратко, Сигирия е била кралска резиденция и е представлявала обширен дворцов комплекс, концентриран около скалното плато. Името, което в превод означава „Лъвска скала“, вероятно идва от изсечената в камъка гигантска фигура на лъв, намираща се на тераса по средата на платото. Някога между лапите и пастта на лъва се е намирал входът към гигантска стълбица, отвеждаща до кралския дворец на върха на скалата, но днес от фигурата са останали само лапите, а до върха се стига по тесни и стръмни железни стълби, тъй като зиданата стълбица също не е устояла на времето.
